Осем

Според нумерологията (каквото и да значи това, май се пише с "у", въпреки че казваме номер, не съм сигурна, защото съм го виждала и в двата варианта), това си е моята цифра, освен това ми е датата на раждане и любимо число, та като се сблъсках с книгата, веднага започнах да и се каня.
Трябваше ми малко време - големичка е, не се чете много лесно, трябва да вникнеш в историята добре, за да успяваш да я следиш (и все пак може би ще трябва да я прочета още веднъж някой път), но си заслужава усилията.
Кратка биография на авторката (Катрин Невил) е достатъчна, за да заинтригува - 45-ти набор, работила е като компютърен инжинер, професионален фотограф, манекенка, художничка, международен съветник към ОПЕК, консултант в изследователски ядрен център, вице-президент на Bank of America. Живяла е и в Европа. "Осем" е първата и книга и е бестселър. Еми то е нормално, с тия няколко живота в един.
Иначе в книжката става дума за шах, ама много шах, и за един конкретен шах, който има закодирана в себе си формула, която всички искат да имат. Ама като казвам всички, имам предвид от Карл Велики до една компютърна специалистка в наши дни. В книгата има история, много интересни факти, малко трилър, малко екшън, малко любов - общо взето неочаквано добра комбинация.
Моята скромна личност препоръчва =)

Добри поличби

От бърз преглед открих-тука много се чете. Толкова се чете, че чак се стреснах, че няма какво ново да кажа, а тогава трябваше да си замълча и много щеше да ми се развали настроението. Но по повод споменаването на хумора в книгите и автори като Удхаус и Пратчет (въпреки диагонално противоположния им хумор), реших и аз да кажа две думи.
Не ми харесва много много да чета книги, основани на хумора. То е като да се стремиш към нещо на всяка цена - накрая все не се получава. Хубаво е, когато хуморът лъха от историята - ненатрапен! Затова, макар да харесвам Удхаус и чувството му за ирония, немога да кажа, че съм се "смяла" на книгите му. По-скоро съм се подсмихвала по онзи "знам какво имаш предид" начин. С Пратчет пък се сблъсках благодарение на баща ми, който е зодия "теле" и е с присъщото за тях малко недодялано чуство за хумор, тип "вица на зайчето". Все пак, решила да изпълня препоръката от една любима песен "...listen what your mother said, read the books your father red...", награбих няколко истории от света на диска и не останах особено впечатлна. Има хитри намеци, интересни интерпретации на нещо, което е като сбирщайн на представите за света и на вярата в различни причинно-следствени връзки... В крайна сметка останах като след тийнейджърски секс - прескачат се костенурки, вещици и остроумия, и докато разбера какво става - всичко свърши.
Тогава ми попадна "Добри Поличби". Започнах я с голямо недоверие, след обичайната ми нерешителност по повод следващото четиво - и дали заради ниските очаквания или заради нещо друго - УАУ! Първата книга и досега единствена в живота ми, на която съм се смяла с глас и през сълзи. Книгата е написана с общите усилия на Пратчет и Нийл Геймън, та е възможно Геймън да му е помогнал да си подреди мислите и най-накрай не четох гарнитура с история, а история с гарнитура.
Накратко - в книгата става въпрос за ангел и демон, прокудени от рая още от времето на Адам и Ева, които оттогава си живеят на земята. След толкова много години, всеки от тях, под удобното си прикритие, е възприел много човешки черти, които са в странна комбинация със знанието им за въпроси, по които ние неизменно си блъскаме главите. Всичко това е една идилия, която сама по себе си буди смях, но става още по-забавно, когато се разнася слух, че се очаква раждането на Антихриста, което предвещава Последната Война, определяща властващата сила. Пред тази перспектива, двамата приятели решават, че живота на земята им харесва и, опитвайки се предотвратят необратимото, се налага да лавират между шефовете си, Антихриста, разни чудати създания, изпречили се на пътя им, и самите себе си.
Ако вече ви е интересно, не пропускайте тази книга! А и, ако не друго, ще се радвам на втори мнения. =)